Асинхроннен тригер с колекторно базови връзки

Този тригер е съставен от два транзисторни ключа с общ емитер, изходът на всеки от които е свързан с входа на другия. Резисторите Rb са поставени, за да осигурят по-пълно запушване на съответния транзистор, когато другия е наситен.


Схемата може да се разглежда също така и като един двустъпален постояннотоков усилвател, обхвата от дълбока положителна обратна връзка (всяко стъпало с общ емитер обръща фазата). След включването на захранващото напрежение тригерът непременно преминава в едно от устойчивите състояние, при което единият транзистор е запушен, а другия - наситен. Това се постига чрез подходящо избиране на елементите от схемата. В следствие от производствените толеранси на транзисторите, някой от колекторните токове (например ic1) нараства незначително. Полученото в резултат на това спадане на потенциала в колектора на Т1 се предава посредством делителя R-Rb в базата на Т2 и предизвиква намаляване на тока ic2 и нарастване на потенциала в колектора на Т2. Последното от своя страна посредством делителя R-Rb се предава в базата на Т1 и предизвика ново нарастване на ic1 При условие, че коефициента на усилване във веригата на положителната обратна връзка е по.голям от единица, всяко ново изменение на ic1 е по.голямо от предизвикалото го предишно изменение. Развива се лавинообразен процес, който завършва с запушване на Т2 и насищане на Т1.
Това състояние е устойчиво от него може да се излезе само под въздействието на външен сигнал. По принцип външен сигнал се подава на базата на един от транзисторите. В случая ще приема, че сигнала се подава на базата на наситения транзистор Т1. Той трябва да бъде такъв, че да изведе Т1 от режим на насищане в активен режим при което спадането на колекторния ток ic1 да предизвика нарастването на колекторния потенциал на Т1 и на базовия потенциал на Т2 до отпушването на Т2. При това коефициента на усилване във веригата на положителната обратна връзка отново става по-голям от единица и тригера преминава със скок в друго устойчиво състояние, когато Т2 е наситен, а Т1 - запушен. Връщането в първоначално устойчиво състояние може да стане само с нов пускащ сигнал.





Характеристиката на предаване от базата до колектора на който и да е транзистор, която пояснява написаното, е показана по-долу. С Uвх е означен входния (пускащ) сигнал, с Э1 - прагът на задействане на тригера (стойността на Uвх) при нарастване на Uвх, а с Э2 - прагът на задействане на тригера (стойността на Uвх) при спадане Uвх. В случая за отпушване на съответния транзистор е необходим положителен входен сигнал, а за запушването му отрицателен, затова Э1 има положителна, а Э2 - отрицателна стойност. Тъй като характеристиката на предаване има два клона със стрелки е означено кой клон е валиден при нарастване и кой  - при спадане на Uвх. Разликата Э1-Э2 се нарича хистерезис .